събота, 19 октомври 2013 г.

ГРЪЦКИ ЕЗИК



Калимера!

“Има ли смисъл да уча гръцки?“ – този въпрос си задават много хора. Той не е международен като английския, не е разпространен колкото немския и френския, нито перспективен като китайския. Гръцки се говори на Балканския полуостров от около 13 милиона души или по- точно в Гърция и о.Кипър. В него е скрита мъдростта на хилядолетията. Новогръцкият език е пряк наследник на гръцката философия и литература, има специално място в историята на Европа и християнството. Той е основата, върху която се изгражда съвременната наука и дава писменото начало на латиницата, кирилицата и коптската азбука. Дори много съвременни езици продължават да използват гръцки думи и термини, за които дори не си даваме сметка – тема, система, планета, проблем и т.н.
        Гръцкият език е единственият древен представител на индоевропейското езиково семейство, оцелял и до днес. Счита се, че неговата история наброява повече от 34 века – възраст, която, на фона на останалите ни познати езици, наистина го превръща в мъдрец. Преминава през различни периоди на развитие, като официалната норма на съвременния гръцки език започва да се формира по време и след Гръцката война за независимост (1821 – 1832). В началото на реформата е имало различни мнения относно това дали като основа трябва да се вземе народния гръцки (димотики) или старогръцкия. С нелеката задача да намери равновесие между двата езикови варианта се заема Адамандиос Кораис. В началото на 19 век той създава изчистена и архаизирана форма на новогръцкия, която нарича катаревуса (на гр. „почистен“). Всъщност тази форма прилича на изкуствено модернизиран старогръцки. Неговата система не използва заемки от чужди езици, а граматиката й е изключително улеснена. В крайна сметка катаревуса се превръща в официална книжовна норма и заема това място до 1976 г, когато с връщането на демократичното управление в страната, бива изместен от народния гръцки, който и до днес е единственият официален вариант на гръцкия език. Катаревуса продължава да се използва единствено в църквата, както и от консервативния вестник Хестия, който се издава в Атина.
Естествено нормата на Кораис има силно влияние върху димотики, като включва в него думи и граматически правила от старогръцкия. Освен това, модерната гръцка азбука на практика не се различава от античната писменост с изключение на звученето на някои букви. Тя има огромна заслуга за обозначаването на понятия в науки като математика, физика, информатика, астрономия, логика и др.
Затова, ако сте учен или се занимавате с природни или точни науки, ако се интересувате от философия, символика или история, ако ви се учи нов и интересен език или просто искате да прекарате ваканцията си на някой гръцки остров, запретвайте ръкави – алфа, бета, гама ви очакват!


Няма коментари:

Публикуване на коментар