руски език



Привет!
Като страстен почитател на руската култура се наех да напиша няколко думи, посветени на Русия, в блога. Разбира се това не е толкова лека задача поради една съвсем проста причина. Русия не се побира в няколко думи! Все пак говорим за най-голямата страна в света! Но тъй като напоследък все повече хора изявяват желание да изучават руски език  (някои водени от практически съображения, като възможности за работа и образование, а други- от романтични, свързани с далечни пътувания на изток), нека за момента се спра само на руския език.
Това е официалният език на Руската федерация, където населението е около 142 милиона души (освен него в различните републики се говорят над 100 други езици и диалекти). В същото време е широко говорим в много от бившите съветски републики като Украйна, Беларус, Естония, Молдова, Латвия, Литва и т.н. Като прибавим към това и хората, говорещи или разбиращи руски извън тези републики, броят нараства на около 220 милиона. Доста голямо число! Това приобщава езика към групата на 10 най-говорими в света, по-конкретно – осми. Въпреки че днес в България руският вече не е задължителен учебен предмет, много от нас са го изучавали в училище и повече или по-малко той ни е познат и разбираем.
 Сигурна съм, че много от вас вече си тананикат някоя руска песничка.  Как само звучи, нали?! Красота! Според мен това е един от най-красиво звучащите езици, което може би се дължи на силно изразената употреба на шипящи съгласни и мекото произношение на буквата „е”. Това в хода на речта, естествено, ако се произнася правилно, го прави да звучи като мелодично шептене. Всъщност, много по-различно от българския, който е доста по-твърд като звучене.  Все пак обаче и двата са членове на общото славянско езиково семейство – българският на южната му разновидност, а руският - на източната. Това ги прави изключително близки като речниково богатство. Тази сродност между тях определено ни облагодетелства, ако решим да се захванем с изучаването на руски език. Освен това използваме еднаква азбука – кирилицата, която наследява създадената през  9 в. от християнските мисионери Кирил и Методи глаголица.  През вековете руската азбука претърпява множество реформи, прибавят се и отпадат знаци, но една от най-значимите е тази на Петър I през 1708 г. Тогава се въвеждат т.нар. малки букви, тъй като преди това са използвани само главни, и се променя формата на знаците. Съвременната руска азбука включва и 3 букви, които не присъстват в българската: Ё, Ы и Э. Преимуществото на еднаквата ни писменост не трябва да се подценява. Ако отворите учебник по руски за англоговорящи, ще видите колко голямо внимание е отделено на усвояването на кирилицата преди да се пристъпи към възможността за четене и по-сложните правила. Всъщност, за англоговорящите руската граматика изглежда изключително трудна, но това далеч не е така за хора, владеещи други славянски езици, поради многото общи граматически правила, характерни за едно езиково семейство (каквото е славянското).
Чух как някой там промърмори с недоверие нещо за падежите. Този така често посочван препъникамък всъщност не е чак толкова непреодолим. Падежите са общо шест: именителен, винителен, родителен, дателен, творителен и предложен (само с два повече отколкото в немския). И  това въобще не е така ужасно. Функцията на всеки от тях е изключително ясна и буквално с няколко прости правила употребата им се научава, а с още малко свободно време - и различните окончания. Това е всичко! А, я си представете удмуртския език, например (Удмуртия е република в Руската федерация), в който има 15 падежа! Сега, като че ли, шест не звучи толкова страшно. Оттам нататък всичко е само усъвършенстване. Е, разбира се, както във всяко начинание са необходими усилия и, по-важното, желание и мотивация.


Причини да се учи руски език не липсват. Нека се спрем само на литературното богатство на Русия, развивано през вековете, и си представим руската класика. Четенето на дадено произведение в оригинал не би могло да се сравни с никой превод. Та нали основната функция на езика е да изразява мисълта и мирогледа. В тази връзка всеки език разкрива определени особености на народа, който е негов носител. Така всеки, желаещ да се докосне до руското светоусещане и култура би могъл да го направи най-вече усвоявайки езика и така да надникне в „широката руска душа”. Със сигурност всеки от нас има поне една любима руска книга и е чел някой от руските писатели и поети - Толстой, Достоевски, Булгаков, Солженицин, Есенин... трудно биха могли да бъдат изброени всички. Най-известният обаче си остава Александър Пушкин. И това не е случайно.
 Точно този титан на руската литература е отговорен и за някои съществени промени, настъпили в езика през 19 век, по-точно - осъвременяването му. По времето на Пушкин аристокрацията в Русия говори почти изцяло само на френски. Пушкин, който също е неин представител, обаче променя тази ситуация. Той пише своите произведения на руски език като освен това използва и говоримия, жив език, заменяйки много от остарелите изрази.  В едно от своите писма той дори заявява: „Всичко трябва да се твори в тази Русия и в този руски език.” Затова с право, Пушкин е наречен „създател на съвременния руски”, а Международният ден на руския език съвпада с рождението на поета - 6 юни 1799 г.
Сигурна съм, че всеки, който е решил да се захване с езика на Пушкин има своята причина за това и би могъл да посочи още много неща, с които свързва Русия. А на онези, които все още се колебаят дали да запретнат ръкави и да се заловят за писалките, можем само да кажем, че си заслужава да се впуснат в това толкова дълго и интересно пътуване през руската култура.
Удачи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар