Финският език – suomi, както го назовават с
нескрита гордост финландците е и наименованието на Финландия. Именно тази
еднаквост в названието на език и държава в едно са опазили националната
идентичност и са съхранили народния, несломим дух в дните на гнет и
потисничество.
Финският език принадлежи на групата – Угро-фински
езици заедно с естонския и
унгарския. За финските племена за първи
път споменава Тацит през 5 век преди новата ера. Първи писмени данни за езика
има от древни времена, намерени на територията на Великая Рус. Елияс Льонрот
написва митично-героичния епос „Калевала“, което на фински означава владение.
Прочутият композитор Ян Сибелиус написва героичната поема Финландия, която по
всяко време на деня може да се чуе в парка Сибелиус в Хелзинки.
Финският е изключително звучен и мелодичен език.
Защо бихте попитали? Та нали италианският е езикът на музиката? Да, но във
финския има правило за „вокална хармония“, според което всяка гласна се
удвоява. Затова и звучи някак странно, когато го чуеш за първи път, но и много
примамливо, ето защо се учи по целия свят.
Присъща за финския е езиковата диглосия, т.е.
съществуването на две езикови норми — литературна (kirjakieli) и разговорна
(puhekieli). Литературната се използва в администрацията, в религията, в
художествената литература, в официалните телевизионни емисии, а разговорната —
в обществени радио- и телевизионни шоута, в ежедневието, на работното място и в
лични писма.
Сравнен с българския език, финският е твърде
различен, защото родният ни език принадлежи на групата Индо-европейски езици и
е аналитичен по своята структура. Но макар и много различни, те имат и своите
допирни точки.
Много хора твърдят, че финският език е труден, но
самите финландци казват, че той не е труден, а е просто различен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар