ГРЪЦКИ ЕЗИК

Калимера!

“Има ли смисъл да уча гръцки?“ – този въпрос си задават много хора. Той не е международен като английския, не е разпространен колкото немския и френския, нито перспективен като китайския. Гръцки се говори на Балканския полуостров от около 13 милиона души или по- точно в Гърция и о.Кипър. В него е скрита мъдростта на хилядолетията. Новогръцкият език е пряк наследник на гръцката философия и литература, има специално място в историята на Европа и християнството. Той е основата, върху която се изгражда съвременната наука и дава писменото начало на латиницата, кирилицата и коптската азбука. Дори много съвременни езици продължават да използват гръцки думи и термини, за които дори не си даваме сметка – тема, система, планета, проблем и т.н.

        Гръцкият език е единственият древен представител на индоевропейското езиково семейство, оцелял и до днес. Счита се, че неговата история наброява повече от 34 века – възраст, която, на фона на останалите ни познати езици, наистина го превръща в мъдрец. Преминава през различни периоди на развитие, като официалната норма на съвременния гръцки език започва да се формира по време и след Гръцката война за независимост (1821 – 1832). В началото на реформата е имало различни мнения относно това дали като основа трябва да се вземе народния гръцки (димотики) или старогръцкия. С нелеката задача да намери равновесие между двата езикови варианта се заема Адамандиос Кораис. В началото на 19 век той създава изчистена и архаизирана форма на новогръцкия, която нарича катаревуса (на гр. „почистен“). Всъщност тази форма прилича на изкуствено модернизиран старогръцки. Неговата система не използва заемки от чужди езици, а граматиката й е изключително улеснена. В крайна сметка катаревуса се превръща в официална книжовна норма и заема това място до 1976 г, когато с връщането на демократичното управление в страната, бива изместен от народния гръцки, който и до днес е единственият официален вариант на гръцкия език. Катаревуса продължава да се използва единствено в църквата, както и от консервативния вестник Хестия, който се издава в Атина.

Естествено нормата на Кораис има силно влияние върху димотики, като включва в него думи и граматически правила от старогръцкия. Освен това, модерната гръцка азбука на практика не се различава от античната писменост с изключение на звученето на някои букви. Тя има огромна заслуга за обозначаването на понятия в науки като математика, физика, информатика, астрономия, логика и др.

Затова, ако сте учен или се занимавате с природни или точни науки, ако се интересувате от философия, символика или история, ако ви се учи нов и интересен език или просто искате да прекарате ваканцията си на някой гръцки остров, запретвайте ръкави – алфа, бета, гама ви очакват!

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Едно от нещата, с което всеки българин се гордее, е езикът ни. Светите братя Кирил и Методий поставят началото на славянската писменост със създаването на глаголицата, а на Кирил е кръстена и създадената по-късно кирилица, която и до днес използват всички славянски страни. Именно старобългарският се разглежда като първия документиран писмено славянски език. Езикът е сплотявал българите и в тежки времена като тези на робство. На български са написани творбите на Ботев, Вазов и Яворов, които пораждат чувство на умиление и гордост у всеки българин. В момента българският е един от 23-те официални езика на Европейския съюз.

Българският език принадлежи към групата на славянските езици, както езици като чешки, полски, руски и други, и по-точно към южнославянските езици, както и сръбски, хърватски и други. Интересно е обаче, че българският има и особености, характерни за т.нар. балкански езици – румънски, гръцки, албански. В българския има 30 букви. Характерна за езика ни е богата морфология – спектърът е широк – от три рода при имената до девет времена при глагола. Интерес представлява и богатата лексика – множество специфични наименования на ястия, облекло и други.

А ако сте чужденец и се питате защо да изучавате български, може да намерите много доводи, стига само да се заслушате в излетялата в космоса песен "Излел е Дельо хайдутин", да чуете едно стихотворение на Яворов или Дебелянов, да опитате вкусните български гозби, на които със сигурност ще искате да научите имената, или дори само да чуете една българска дума като БЛАГОДАРЯ.