ФИНСКИ ЕЗИК

ФИНСКИ ЕЗИК

 
Финският език – suomi, както го назовават с нескрита гордост финландците е и наименованието на Финландия. Именно тази еднаквост в названието на език и държава в едно са опазили националната идентичност и са съхранили народния, несломим дух в дните на гнет и потисничество.

Финският език принадлежи на групата – Угро-фински езици заедно  с естонския и унгарския.  За финските племена за първи път споменава Тацит през 5 век преди новата ера. Първи писмени данни за езика има от древни времена, намерени на територията на Великая Рус. Елияс Льонрот написва митично-героичния епос „Калевала“, което на фински означава владение. Прочутият композитор Ян Сибелиус написва героичната поема Финландия, която по всяко време на деня може да се чуе в парка Сибелиус в Хелзинки.

Финският е изключително звучен и мелодичен език. Защо бихте попитали? Та нали италианският е езикът на музиката? Да, но във финския има правило за „вокална хармония“, според което всяка гласна се удвоява. Затова и звучи някак странно, когато го чуеш за първи път, но и много примамливо, ето защо се учи по целия свят.

Присъща за финския е езиковата диглосия, т.е. съществуването на две езикови норми — литературна (kirjakieli) и разговорна (puhekieli). Литературната се използва в администрацията, в религията, в художествената литература, в официалните телевизионни емисии, а разговорната — в обществени радио- и телевизионни шоута, в ежедневието, на работното място и в лични писма.

Сравнен с българския език, финският е твърде различен, защото родният ни език принадлежи на групата Индо-европейски езици и е аналитичен по своята структура. Но макар и много различни, те имат и своите допирни точки.

Много хора твърдят, че финският език е труден, но самите финландци казват, че той не е труден, а е просто различен.