Привет!
Като страстен почитател на руската култура се наех да напиша няколко думи,
посветени на Русия, в блога. Разбира се това не е толкова лека задача поради една
съвсем проста причина. Русия не се побира в няколко думи! Все пак говорим за
най-голямата страна в света! Но тъй като напоследък все повече хора изявяват
желание да изучават руски език (някои
водени от практически съображения, като възможности за работа и образование, а
други- от романтични, свързани с далечни пътувания на изток), нека за момента се
спра само на руския език.
Това е официалният език на Руската федерация, където населението е около
142 милиона души (освен него в различните републики се говорят над 100 други езици
и диалекти). В същото време е широко говорим в много от бившите съветски
републики като Украйна, Беларус, Естония, Молдова, Латвия, Литва и т.н. Като прибавим
към това и хората, говорещи или разбиращи руски извън тези републики, броят
нараства на около 220 милиона. Доста голямо число! Това приобщава езика към
групата на 10 най-говорими в света, по-конкретно – осми. Въпреки че днес в
България руският вече не е задължителен учебен предмет, много от нас са го
изучавали в училище и повече или по-малко той ни е познат и разбираем.
Сигурна съм, че много от вас вече си
тананикат някоя руска песничка. Как само
звучи, нали?! Красота! Според мен това е един от най-красиво звучащите езици,
което може би се дължи на силно изразената употреба на шипящи съгласни и мекото
произношение на буквата „е”. Това в хода на речта, естествено, ако се произнася
правилно, го прави да звучи като мелодично шептене. Всъщност, много по-различно
от българския, който е доста по-твърд като звучене. Все пак обаче и двата са членове на общото
славянско езиково семейство – българският на южната му разновидност, а руският
- на източната. Това ги прави изключително близки като речниково
богатство. Тази сродност между тях определено ни
облагодетелства, ако решим да се захванем с изучаването на руски език. Освен
това използваме еднаква азбука – кирилицата, която наследява създадената
през 9 в. от християнските мисионери
Кирил и Методи глаголица. През вековете руската
азбука претърпява множество реформи, прибавят се и отпадат знаци, но една от
най-значимите е тази на Петър I през 1708 г. Тогава се въвеждат т.нар. малки
букви, тъй като преди това са използвани само главни, и се променя формата на знаците.
Съвременната руска азбука включва и 3 букви, които не присъстват в българската:
Ё, Ы и Э. Преимуществото на еднаквата ни писменост не трябва да се подценява. Ако
отворите учебник по руски за англоговорящи, ще видите колко голямо внимание е
отделено на усвояването на кирилицата преди да се пристъпи към възможността за
четене и по-сложните правила. Всъщност, за англоговорящите руската граматика
изглежда изключително трудна, но това далеч не е така за хора, владеещи други славянски
езици, поради многото общи граматически правила, характерни за едно езиково
семейство (каквото е славянското).
Чух как някой там промърмори с недоверие нещо за падежите. Този така често
посочван препъникамък всъщност не е чак толкова непреодолим. Падежите са общо
шест: именителен, винителен, родителен, дателен, творителен и предложен (само с
два повече отколкото в немския). И това
въобще не е така ужасно. Функцията на всеки от тях е изключително ясна и
буквално с няколко прости правила употребата им се научава, а с още малко
свободно време - и различните окончания. Това е всичко! А, я си представете
удмуртския език, например (Удмуртия е република в Руската федерация), в който
има 15 падежа! Сега, като че ли, шест не звучи толкова страшно. Оттам нататък
всичко е само усъвършенстване. Е, разбира се, както във всяко начинание са
необходими усилия и, по-важното, желание и мотивация.
Причини да се учи руски език не липсват. Нека се спрем само на
литературното богатство на Русия, развивано през вековете, и си представим руската
класика. Четенето на дадено произведение в оригинал не би могло да се сравни с
никой превод. Та нали основната функция на езика е да изразява мисълта и
мирогледа. В тази връзка всеки език разкрива определени особености на народа,
който е негов носител. Така всеки, желаещ да се докосне до руското светоусещане
и култура би могъл да го направи най-вече усвоявайки езика и така да надникне в
„широката руска душа”. Със сигурност всеки от нас има поне една любима руска
книга и е чел някой от руските писатели и поети - Толстой, Достоевски, Булгаков,
Солженицин, Есенин... трудно биха могли да бъдат изброени всички. Най-известният
обаче си остава Александър Пушкин. И това не е случайно.
Точно този титан на руската
литература е отговорен и за някои съществени промени, настъпили в езика през 19
век, по-точно - осъвременяването му. По времето на Пушкин аристокрацията в Русия
говори почти изцяло само на френски. Пушкин, който също е неин представител,
обаче променя тази ситуация. Той пише своите произведения на руски език като
освен това използва и говоримия, жив език, заменяйки много от остарелите
изрази. В едно от своите писма той дори
заявява: „Всичко трябва да се твори в тази Русия и в този руски език.” Затова с
право, Пушкин е наречен „създател на съвременния руски”, а Международният ден
на руския език съвпада с рождението на поета - 6 юни 1799 г.
Сигурна съм, че всеки, който е решил да се захване с езика на Пушкин има
своята причина за това и би могъл да посочи още много неща, с които свързва
Русия. А на онези, които все още се колебаят дали да запретнат ръкави и да се
заловят за писалките, можем само да кажем, че си заслужава да се впуснат в това
толкова дълго и интересно пътуване през руската култура.
Удачи!