ХЕЛОУИН

Днес Хелоуин е един от най-популярните традиционни празници. Вече не се отбелязва само в англо-саксонските държави и, по-специално, в САЩ, Канада, Ирландия и Обединеното кралство, а и в много други страни.

Откъде идва името Хелоуин?

Има няколко теории как възниква названието Хелоуин.

Според една от тях то идва от Ирландия, където келтите чествали края на лятото с празника Самхейн. Тогава, обаче, празникът не е бил фиксиран на 31 октомври. Тъй като келтският календар е бил лунен календар, Самхейн съвпадал с първото пълнолуние след октомврийското и всъщност единственият случай, когато келтската традиция се чествала на 31 октомври, бил при „синя луна“. „Синя луна“ се нарича второто пълнолуние в рамките на един календарен месец. Появата й обикновено се наблюдава веднъж на две години и половина и любопитното е, че наименованието й няма нищо общо с цвета й. Луната наистина би могла да бъде синя, погледната с невъоръжено око, но това явление е изключително рядко и не е задължително да се получи при пълнолуние. Най-често се дължи на изхвърлянето на голямо количество прах в атмосферата, например, при изригването на вулкан (Кракатау през 1883г. – тогава луната се е виждала синя почти две години) или при големи пожари.

Според друга легенда, магьосниците вярвали, че произлиза от думата hallowinas – пазителките на древното магическо знание в северните страни (днешна Скандинавия).

 Най-известната версия, обаче, е тази за Вси светии. Вси светии е католически празник, който се чества на 1 ноември. На английски изразът е All Hallows’Day. Навечерието на празника – 31 октомври, се нарича “All Hallows’Even“ или Нощта на Вси светии. С времето наименованието се е съкратило на "Hallowe'en", докато накрая е останало като "Halloween".

 

Как тази традиция е достигнала наши дни?

Келтите вярвали, че през този период духовете на мъртвите се връщат в търсене на своите тела, защото преградата между двата свята става много тънка. (По тази причина Хелоуин е и най-подходящата нощ за гадаене.) Но, тъй като, нямало как да  намерят истинското си тяло, се смятало, че могат да обладаят живите. По тази причина, в навечерието на Самхейн всички светлини в домовете се загасявали, така че къщите да станат студени и негостоприемни, жителите си слагали маски и пелерини и започвали да вдигат шум, за да прогонят призраците. Интересно е, че славянските народи също имат подобни традиции на други дати с тази разлика, че гонят злите сили в образа им на чудати същества, змии, гущери и др. (Кукерските празници в България).

По-късно римляните възприели келтските ритуали, но след приемането на християнството, изоставили тези практики и те продължили да се честват само като езически празници.

В Щатите Вси светии е пренесен от ирландските имигранти през 1840 г.

А кои са традициите без които не може да мине нито един Хелоуин?

Лакомство или номер? (Trick-or-treat?)

Всъщност шегата „лакомство или номер“ съществува от много по-отдавна, отколкото си мислите. Традицията датира от девети век и е била наричана "souling" или „храна за душата“. На 2 ноември се е празнувал „Денят на всички души“ или „Денят на мъртвите“. Тя продължава да се спазва в днешно време в латиноамериканските страни и, най-вече, в Мексико. Българите също отбелязват подобен обичай – Задушница.

През този ден хората обикаляли от къща на къща, искайки "soul cakes" – кексчета, които представлявали четвъртити късчета хляб, пълни с боровинки. За всяко кексче искащият трябвало да произнесе молитва за някой починал близък на стопанина. вярвало се, че, след като напуснат този свят, мъртвите оставали в подобие на лимбо и молитвите им помагали, за да се възкачат на небето.

        В съвременния си вид „лакомство или номер“ е отбелязано за пръв път през 1920 г., но добива популярност едва през 1950 г. с кампанията на Уницеф „Trick-or-treat for UNICEF“. Trick-or-Treat for UNICEF  е финансова програма за подпомагане на деца в неравностойно положение, която стартира именно на Хелоуин. Тогава на децата от училищата във Филаделфия се раздават малки оранжеви кутийки, в които да съберат дарения от жителите на града.  

Светещият Джак

Според стара ирландска легенда, един мъж, наречен Джак, който бил голям пияница и тормозел жена си и децата си, веднъж се напил толкова много, че Дявола дошъл да вземе душата му. Отчаян, Джак помолил за още една чаша преди края и Дявола се съгласил. На последната глътка Джак го помолил да я превърне в монета. Така и станало. Джак взел монетата и я поставил в портмонето си, чиято закопчалка била с формата на кръст. Дявола, останал безсилен, започнал да го умолява да го пусне навън. Тогава Джак му предложил сделка – да го освободи, само при условие, че го остави за още една година на земята. Тъй като нямал избор, Дявола се съгласил. Когато се върнал на следващата година, Джак пак го измамил и сключил нова сделка за след десет години. За нещастие, обаче, година по-късно Джак умрял и трябвало да отиде в Ада. Но там Дявола не го приел и за наказание го оставил да се скита в лимбото, давайки му само няколко въглена. Джак сложил въглените в една ряпа, за да издържат повече време запалени и тръгнал да търси изгубения път в тъмата.  

По време на нощта на Вси светии ирландците издълбавали репи и поставяли в тях свещички. Наричали ги „Фенерите на Джак“. Вярвали, че чрез светлинката ще намерят правилния път. Когато емигрирали в Щатите, установили, че тиквите са в много по-голямо изобилие и започнали да използват тях. С времето видът на тиквите и техните "лица" започнал да се разнообразява и затова днес на Хелоуин виждаме "усмихващ се Джак", "страшен Джак", " намръщен Джак" и т.н.

Надяваме се да ви е било интересно, независимо дали ви харесва или не тази традиция. Ако сте й привърженици, грабвайте по една тиква, направете своя Джак и празнувайте! Ако ли пък не, пак се усмихнете, направете си един сладък български тиквеник и му се насладете в приятна компания!

Весел и усмихнат празник!