сряда, 16 октомври 2013 г.

АНГЛИЙСКИ ЕЗИК



Какво може да се каже за английския? Останало ли е нещо непознато за езика, на който всички повече или по-малко общуваме?
Все пак не се отказвайте още на старта – надяваме се да ви е интересно.

Имало едно време един западногермански език. Той възникнал в Англия и югоизточната част на Шотландия през Англо-саксонската епоха, поради което бил наречен английски. За формирането му помагат няколко диалекта – на англите, на саксите и на ютите, като по време на викингските нашествия се повлиява и от северните езици. Счита се, че съвременният английски език възниква през 16 век. В момента е роден на повече от 300 милиона души, но, тъй като е толкова разпространен като втори език и като средство за онлайн общуване, съвсем спокойно носи титлата „световен език“. Той постоянно се развива, поемайки от чуждата култура, и има според акцента на носителя най-различно звучене. А това е най-голямото предизвикателство при научаването му – неговото произношение (честно казано, френският е изкупителна жертва на нападки в това отношение, защото в сравнение с английския, буквосъчетанията му са по-малко на брой). Въпреки това английският печели милиони почитатели, освен по политически и икономически причини, с лесна граматика, много чар, като всеки звучен език, и огромно богатство на изразни средства - в него има най-много думи – над двеста и петдесет хиляди.

Ако не сте напълно убедени в това колко е важно да се знае английски в днешно време, ние ще се опитаме да изтъкнем  няколко причини, поради които е необходимо да се мобилизирате и да се захванете с  изучаването му и усъвършенстването и разширяването на вашите познания.
- В наши дни  владеенето на английски език е много важно за да си намерите добра работа и да сте конкурентноспособни на трудовия пазар.
- Представете си удоволствието да гледате филм без субтитри и дублаж,  да се наслаждавате на любимите си изпълнители, разбирайки текстовете на песните им, или да четете любимите си книги на английски.
- В която и точка на земното кълбо да отидете, знаейки английски, ще успеете да се разберете с местното население, ще можете да опознаете страната, да завържете приятелства и да получите информацията, която ви е нужна. Дори и в най- ежедневни ситуации като това да си поръчате храна в ресторант или да си напазарувате в магазин, да попитате как да стигнете до някъде...
- Ако ви е нужна специализирана литература в дадена област, то тя е главно на английски език, а също и повечето специализирани сайтове.
- Да разширите кръга от познатите си, да завържете приятелства в интернет пространството и социалните мрежи.
- Всеки има нужда от хоби! Превърнете в такова ученето на чужд език! Със сигурност един ден усилията ви ще бъдат възнаградени.

Владеенето на чужд език разширява вашите хоризонти и възможности за развитие. Човек не знае каква полза  в даден момент може да му донесе това.


четвъртък, 10 октомври 2013 г.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК



Едно от нещата, с което всеки българин се гордее, е езикът ни. Светите братя Кирил и Методий поставят началото на славянската писменост със създаването на глаголицата, а на Кирил е кръстена и създадената по-късно кирилица, която и до днес използват всички славянски страни. Именно старобългарският се разглежда като първия документиран писмено славянски език. Езикът е сплотявал българите и в тежки времена като тези на робство. На български са написани творбите на Ботев, Вазов и Яворов, които пораждат чувство на умиление и гордост у всеки българин. В момента българският е един от 23-те официални езика на Европейския съюз.
Българският език принадлежи към групата на славянските езици, както езици като чешки, полски, руски и други, и по-точно към южнославянските езици, както и сръбски, хърватски и други. Интересно е обаче, че българският има и особености, характерни за т.нар. балкански езици – румънски, гръцки, албански. В българския има 30 букви. Характерна за езика ни е богата морфология – спектърът е широк – от три рода при имената до девет времена при глагола. Интерес представлява и богатата лексика – множество специфични наименования на ястия, облекло и други.


А ако сте чужденец и се питате защо да изучавате български, може да намерите много доводи, стига само да се заслушате в излетялата в космоса песен "Излел е Дельо хайдутин", да чуете едно стихотворение на Яворов или Дебелянов, да опитате вкусните български гозби, на които със сигурност ще искате да научите имената, или дори само да чуете една българска дума като БЛАГОДАРЯ.

събота, 21 септември 2013 г.

ШВЕДСКИ ЕЗИК



Може би никой друг северен език не може да се похвали с толкова много чуждестранни ученици колкото шведския. Подобно на норвежкия и датския, той също е северногермански език. Много хора твърдят, че, ако знаеш шведски, ще разбираш, поне от части и другите два. Говори се основно в Швеция, но също така е официален и във Финландия. Общият брой на неговите носители като първи или втори език е около 10 милиона души.
Шведският произхожда от старонордически – общия език за всички северни германски племена, които населявали Скандинавия през ерата на викингите. В крайна сметка неслучайно всички шведски мъже са високи.
Книжовният шведски, който е използван от повечето шведи, е националният език на Швеция и от юли 2009 вече е с международен статут на официален език. Той е еволюирал от централните шведски диалекти през 19 век и е установен като официален през началото на 20 век. Макар различните регионални диалекти, произхождащи от по-стари диалектни говори, все още да се използват, говоримият и писменият език са унифицирани и стандартизирани.
Шведският език е приятен и мелодичен. Има 29 букви, като 26 са взети от латинския, а 3 са добавени през 16 век -  Å/å, Ä/ä и Ö/ö. Именно те създават спънки при произношението заради особеното си звучене. Граматиката му никак не е трудна, а голяма част от думите се образуват чрез натрупване на наставки или представки.
Най-старият вестник в света, който излиза и до днес, въпреки че вече е само в онлайн издание, е Post och Inrikes Tidningar. За първи път е публикуван през 1645 г.
Много известни произведения и персонажи са излезли изпод шведското перо, но на първо място не можем да не поставим Пипи Дългото чорапче. Тя е преведена на 76 езика, а в чест на авторката й Швеция учредява най-голямата международна награда – „Астрид Линдгрен“ – за постижения в детската и юношеска литература.
Представете си само да прочетете приключенията на Пипи, Емил и Карлсон в оригинал – със сигурност преживяването ще бъде незабравимо! 


понеделник, 9 септември 2013 г.

РУМЪНСКИ ЕЗИК



Румънският език се говори от около 20 милиона и е официален в Република Румъния. Също така се говори в Молдова, Сърбия, Украйна, България и други.  Той е от групата на романските езици, в която влизат италиански, френски, португалски и испански, но се отличава от всички останали със силно славянско влияние. Представете си език с латински думи, но с падежи и три рода измежду другите му особености. Поради това румънският е изключително интересен както за научаване, така и от езиковедска гледна точка.
Защо се получава това разграничение от цялата романска група?
Наименованието „румънски“ се обяснява с факта, че през втори век  след Христа част от Румъния е била превърната в римска провинция, като основният език е бил народният латински. Въпреки усилията на Траян и на последвалите го императори за пълното подчинение на тогавашната дакийска територия и за развитието на търговията  и администрацията, варварските племена успели да надделеят и изтласкали само век по-късно новодошлите. А какво е един век на фона на почти две хилядолетия, през които индоевропейските езици намират своето място под румънското слънце.
До средата на 18 век румънците използват като официален език старобългарския, а кирилицата - до средата на 19 век, когато е въведена видоизменена латиница или т.нар. румънска кирилица. Старобългарският остава под формата на "църковнославянски език" и се употребява в Румънската православна църква до началото на 20 век. Интересно е, че според изследване, проведено от университета Ка Фоскари във Венеция, речниковият състав на съвременния румънски език съдържа около 90% елементи от латинския език, докато преди създаването на държавата Румъния (през 1861 чрез обединението на двете княжества Влашко и Молдова), латинската лексика в писмения език е едва 20%, а останалите 80% са думи, заемки или производни, преди всичко от български, по-малко новогръцки, унгарски, турски или албански. Именно по същото време са предприети действия за прочистване на езика от заемките, като се въвеждат италиански и френски думи. Идва моментът за реванш. Само за век и половина съвременните форми на латинския език се завръщат триумфално и се настаняват на румънската езикова сцена.
Естествено румънският също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция се е развивала главно в различни румънски градове. Благодарение на полунезависимия статут на влашките княжества от администрацията на Османската империя и по-свободните контакти със Западна Европа, много думи от западноевропейските езици, най-вече от френския, като официален дипломатически език, са преминали в българския през румънския, например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др.
Всеки нов език е ново предизвикателство, но и ново удоволствие. Ако знаете италиански или френски език, определено ще ви помогне за изучаването на румънския, но дори и да не сте, не се отказвайте, защото румънският си заслужава.

понеделник, 2 септември 2013 г.

РУСКИ ЕЗИК



Привет!
Като страстен почитател на руската култура се наех да напиша няколко думи, посветени на Русия, в блога. Разбира се това не е толкова лека задача поради една съвсем проста причина. Русия не се побира в няколко думи! Все пак говорим за най-голямата страна в света! Но тъй като напоследък все повече хора изявяват желание да изучават руски език  (някои водени от практически съображения, като възможности за работа и образование, а други- от романтични, свързани с далечни пътувания на изток), нека за момента се спра само на руския език.
Това е официалният език на Руската федерация, където населението е около 142 милиона души (освен него в различните републики се говорят над 100 други езици и диалекти). В същото време е широко говорим в много от бившите съветски републики като Украйна, Беларус, Естония, Молдова, Латвия, Литва и т.н. Като прибавим към това и хората, говорещи или разбиращи руски извън тези републики, броят нараства на около 220 милиона. Доста голямо число! Това приобщава езика към групата на 10 най-говорими в света, по-конкретно – осми. Въпреки че днес в България руският вече не е задължителен учебен предмет, много от нас са го изучавали в училище и повече или по-малко той ни е познат и разбираем.
 Сигурна съм, че много от вас вече си тананикат някоя руска песничка.  Как само звучи, нали?! Красота! Според мен това е един от най-красиво звучащите езици, което може би се дължи на силно изразената употреба на шипящи съгласни и мекото произношение на буквата „е”. Това в хода на речта, естествено, ако се произнася правилно, го прави да звучи като мелодично шептене. Всъщност, много по-различно от българския, който е доста по-твърд като звучене.  Все пак обаче и двата са членове на общото славянско езиково семейство – българският на южната му разновидност, а руският - на източната. Това ги прави изключително близки като речниково богатство. Тази сродност между тях определено ни облагодетелства, ако решим да се захванем с изучаването на руски език. Освен това използваме еднаква азбука – кирилицата, която наследява създадената през 9 в. от християнските мисионери Кирил и Методи глаголица. През вековете руската азбука претърпява множество реформи, прибавят се и отпадат знаци, но една от най-значимите е тази на Петър I през 1708 г. Тогава се въвеждат т.нар. малки букви, тъй като преди това са използвани само главни, и се променя формата на знаците. Съвременната руска азбука включва и 3 букви, които не присъстват в българската: Ё, Ы и Э. Преимуществото на еднаквата ни писменост не трябва да се подценява. Ако отворите учебник по руски за англоговорящи, ще видите колко голямо внимание е отделено на усвояването на кирилицата преди да се пристъпи към възможността за четене и по-сложните правила. Всъщност, за англоговорящите руската граматика изглежда изключително трудна, но това далеч не е така за хора, владеещи други славянски езици, поради многото общи граматически правила, характерни за едно езиково семейство (каквото е славянското).
Чух как някой там промърмори с недоверие нещо за падежите. Този така често посочван препъникамък всъщност не е чак толкова непреодолим. Падежите са общо шест: именителен, винителен, родителен, дателен, творителен и предложен (само с два повече отколкото в немския). И  това въобще не е така ужасно. Функцията на всеки от тях е изключително ясна и буквално с няколко прости правила употребата им се научава, а с още малко свободно време - и различните окончания. Това е всичко! А, я си представете удмуртския език, например (Удмуртия е република в Руската федерация), в който има 15 падежа! Сега, като че ли, шест не звучи толкова страшно. Оттам нататък всичко е само усъвършенстване. Е, разбира се, както във всяко начинание са необходими усилия и, по-важното, желание и мотивация.


Причини да се учи руски език не липсват. Нека се спрем само на литературното богатство на Русия, развивано през вековете, и си представим руската класика. Четенето на дадено произведение в оригинал не би могло да се сравни с никой превод. Та нали основната функция на езика е да изразява мисълта и мирогледа. В тази връзка всеки език разкрива определени особености на народа, който е негов носител. Така всеки, желаещ да се докосне до руското светоусещане и култура би могъл да го направи най-вече усвоявайки езика и така да надникне в „широката руска душа”. Със сигурност всеки от нас има поне една любима руска книга и е чел някой от руските писатели и поети - Толстой, Достоевски, Булгаков, Солженицин, Есенин... трудно биха могли да бъдат изброени всички. Най-известният обаче си остава Александър Пушкин. И това не е случайно.
 Точно този титан на руската литература е отговорен и за някои съществени промени, настъпили в езика през 19 век, по-точно - осъвременяването му. По времето на Пушкин аристокрацията в Русия говори почти изцяло само на френски. Пушкин, който също е неин представител, обаче променя тази ситуация. Той пише своите произведения на руски език като освен това използва и говоримия, жив език, заменяйки много от остарелите изрази.  В едно от своите писма той дори заявява: „Всичко трябва да се твори в тази Русия и в този руски език.” Затова с право, Пушкин е наречен „създател на съвременния руски”, а Международният ден на руския език съвпада с рождението на поета - 6 юни 1799 г.
Сигурна съм, че всеки, който е решил да се захване с езика на Пушкин има своята причина за това и би могъл да посочи още много неща, с които свързва Русия. А на онези, които все още се колебаят дали да запретнат ръкави и да се заловят за писалките, можем само да кажем, че си заслужава да се впуснат в това толкова дълго и интересно пътуване през руската култура.
Удачи!